3 Как могат съпрузите да уреждат своя режим на собственост?

3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?

Съпрузите могат да сключват брачен договор по отношение разпределянето на имуществото за периода на съвместния съпружески живот преди или след брака.

(Чл. 4:34(1) от Гражданския кодекс)

Функцията на брачния договор е да се даде възможност на (бъдещите) съпрузите да определят режим на собственост – вместо съпружеска имуществена общност – с оглед регламентиране на техните имуществени взаимоотношения по време на брака от момента, посочен в споразумението. В брачния договор страните могат да предвидят няколко различни имуществени режима, свързани с конкретни активи, като те могат дори да се отклоняват от правилата за задължителните и избираемите режими на собственост, ако такова отклонение не е изключено от Гражданския кодекс.

(Чл. 4:63 от Гражданския кодекс)

Гражданският кодекс регламентира подробно два режима на собственост, които могат да бъдат избрани: отложена съпружеска общност и разделност на собствеността. Страните обаче не са задължени да изберат един от тези режими.

(Чл. 4:71-4:73 от Гражданския кодекс)

(Бъдещите) съпрузи могат да сключват предварителни споразумения за използването на общото им жилище в случай на прекратяване на брака или на прекратяване на съвместния съпружески живот. Споразумението се счита за действително, ако е официален (автентичен) документ или частен документ, заверен от адвокат.

Страните също така имат възможност да постигнат договорености относно използването на общото им жилище в брачния договор.

(Чл. 4:78 (1) и (3) от Гражданския кодекс)

Договор, с който се отдават почти всички от отделните лични и от общите активи на единия съпруг, без адекватно компенсиране на другия съпруг, противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен.

3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?

Брачният договор е действителен, ако е съставен като официален (автентичен) документ, в който случай той трябва да бъде съставен от нотариус или като частен документ, в който случай трябва да бъде заверен от адвокат.

(Чл. 4:65 (1) от Гражданския кодекс)

За да бъде действителен брачният договор, се изисква одобрението на настойника, ако съпругът е под осемнадесет години или ако неговата/нейната дееспособност по въпроси, свързани със собственост, е частично ограничена.

(Чл. 4:64 (2) от Гражданския кодекс)

3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?

Cъпрузите могат да сключат брачен договор преди или след брака. Ако бъде сключен преди брака, той влиза в сила при започването на съвместния семеен живот на съпрузите. Ако бъде сключен след брака, той влиза в сила веднага след неговото подписване.

(Чл. 4:34 (1) от Гражданския кодекс)

Брачният договор не може да съдържа клаузи с ретроактивно действие, които променят, във вреда на трета страна, каквото и да е задължение, поето от съпруг към третата страна преди сключването на брачния договор.

(Чл. 4:67 (1) от Гражданския кодекс)

3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?

Брачният договор може да бъде променян или прекратяван по всяко време на съвместния семеен живот.

Измененията и прекратяването подлежат на същите формални изисквания, които важат и за оригиналния договор.

(Чл. 4:66 от Гражданския кодекс)