2 Съществува ли правен режим на брачна собственост и ако е така, какво предвижда той?
2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?
Законовият режим на съпружеската имуществена общност в Чешката република е обща собственост на съпрузите, която се регламентира от Гражданския кодекс (Закон № 89/2012 Сборник закони).
По-подробно ограниченията на общата собственост могат да се видят в чл. чл. 709, 710 и 3040 от Гражданския кодекс, съгласно които общата собственост на съпрузите включва:
- Активи, придобити от единия или от двамата съпрузи по време на техния брак, с изключение на активите, които:
- служат за лични нужди на единия от съпрузите,
- са придобити като дар, наследство или по завещание само от единия съпруг, освен ако дарителят в дарението си или починалият в последната си воля не са заявили друго намерение,
- са придобити от единия от съпрузите като компенсация, която обаче не е за увреждане на негови/нейни естествени права,
- са придобити от единия от съпрузите с правен акт, отнасящ се до неговото/нейното лично имущество,
- са придобити от единия от съпрузите като компенсация за щети, унищожаване или погиване на негово/нейно лично имущество,
- са предоставени въз основа на реституционно законодателство на съпруга, който ги е притежавал преди брака или е законен наследник на техния предишен собственик.
Общата собственост на съпрузите включва и печалбата, произтичаща от лично имущество на съпруга, както и делът на съпруга в търговско дружество или кооперация, ако съпругът стане партньор в компанията или член на кооперацията по време на брака (освен ако придобиването на съответния дял не попада под едно от посочените по-горе изключения).
- Задължения, възникнали за съпрузите по време на техния брак, освен ако:
- те са свързани с активи, които са изключителна лична собственост само на единия от съпрузите и техният размер надхвърля печалбата, произтичаща от тях, или
- те са поети само от единия от съпрузите без одобрението на другия и не са въпрос на задоволяване на ежедневни или общи нужди на семейството.
2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?
Понастоящем чешкото законодателство не предвижда такава презумпция.
2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?
Няма разпоредба, която да задължава съставяне на опис на активите. Независимо от това, препоръчително е да се направи опис във връзка с разделянето на общото имущество на съпрузите в случай на неговото прекратяване (чрез прекратяване на брака или смърт на единия от съпрузите).
2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??
Двамата съпрузи (или единия от тях, в съответствие със споразумение) използват и поддържат съвместно активите, които са част от общата им собственост. Рутинното управление на активи, които са част от общото имущество, може да бъде осъществявано от всеки един от тях (напр. уреждане на общи въпроси, свързани с домакинството, плащане на регулярни задължения, като например наем и свързани услуги, храна, закупуване на обичайни потребителски стоки). По въпроси, отнасящи се до общата собственост на съпрузите, които не са обичайни (например прехвърляне на недвижим имот или на активи с по-висока стойност или ипотекиране на недвижими имоти), се изисква съгласието на двамата съпрузи. Ако единият от съпрузите откаже да даде съгласие без основателна причина или не е в състояние да изрази своята воля, своето одобрение, може да бъде заместено от съда по искане на другия съпруг. Ако единият от съпрузите действа без съгласието на другия съпруг в случаи, когато се изисква съгласието на двамата съпрузи, другият съпруг може да поиска обявяване на такъв акт за недействителен (чл. чл. 713 и 714 от Гражданския кодекс); ако той/тя обаче не поиска обявяването на такава недействителност, актът остава в сила (чл. 586, ал. 2 от Гражданския кодекс). Тези разпоредби се прилагат само ако не са изменени с брачен договор или с решение на съд.
2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?
Двамата съпрузи солидарно придобиват правата и задълженията от правни действия, свързани с тяхното общо имущество, които са извършени от единия от тях в рамките на рутинното управление (чл. 713, ал. 3 от Гражданския кодекс).
2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?
Двамата съпрузи са солидарно отговорни за задължения, свързани с тяхното общо имущество (чл. 713, ал. 2 от Гражданския кодекс). Тези задължения могат да бъдат погасени от общото имущество на съпрузите или от изключителната лична собственост на всеки от съпрузите.
Брачният договор може да изключи солидарната отговорност на съпрузите за задължения, но такова споразумение има действие спрямо трети лица, само ако третото лице е съгласно с него (чл. 719, ал. 2 от Гражданския кодекс) или ако споразумението е вписано, по искане на двамата съпрузи, в публичния регистър на брачните договори (чл. 721, ал. 1 от Гражданския кодекс).
Съпрузите остават лично отговорни за задължения, които не съставляват част от общата собственост на съпрузите, т.е. по принцип за:
-
задължения, свързани с тяхната изключителна лична собственост, до степента, която надхвърля печалбите от тези активи,
- задължения, поети от единия от съпрузите, без съгласието на другия и които не задоволяват ежедневни нужди на семейството,
задължения, произтичащи от неправомерно поведение на единия от съпрузите,
-
задължения към държавата и държавни органи,
-
задължения, възникнали преди брака.
В едно изпълнително производство тези задължения (с изключение на задължения, възникнали преди брака) могат да бъдат погасявани не само от изключителната лична собственост на задължения съпруг, но и от общата собственост на съпрузите.