2 Съществува ли правен режим на брачна собственост и ако е така, какво предвижда той?
2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?
Параграф 13 от Закон 232/91 предвижда, че брака не се отразява на имуществената независимост на съпрузите; всеки от съпрузите запазва и придобива своя собствен имот, дори и след сключване на брака. Очевидно съпрузите могат да придобият съвместно имущество, въпреки това, в подобен случай всеки от съпрузите трябва да има неподелена част от подобно имущество. Ако бракът е анулиран или унищожен, или ако страните са разделени, тогава всяка от страните може да претендира от другия съпруг стойността на нейния принос за увеличаване на имуществото (вж. 5.1).
2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?
По отношение на приноса на даден съпруг за увеличаването на имуществото на другия съпруг съществува оборимата презумпция, че е равен на една трета от това увеличаване. Ако ищецът докаже, че неговият/нейният принос е по-голям от една трета, от Семейния Съд може да бъде определена по-голяма сума като компенсация. Въвеждането на презумпцията е признаване от законодателя за трудностите, които молителят може да срещне в доказване на своя принос, често след много години брак. Ако доказателството пред съда не е решаващо по отношение степента на принос на молителя за увеличаване на имуществото на другия съпруг, тогава Семейният Съд може да разпореди, че на ищеца ще бъде присъдена една трета от увеличеното имущество съгласно презумпцията. Ако ищецът цели да му бъде присъдена сума, надвишаваща една трета от стойността на увеличеното имущество, тогава от него/нея се изисква да представи достатъчно доказателства, за да докаже, че неговият принос надвишава една трета.
2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?
Увеличението на имуществото, а не имуществото само по себе си, е предмет на иск, свързан със съпружеското имущество съгласно параграф 14 от Закон 232/91(вж. 5.1). Съдът трябва да сравни имуществото, което всеки един от съпрузите е притежавал към момента на сключване на брак с това, което притежават съпрузите към момента на раздялата, за да се определи дали това имущество се е увеличило през брака на двете страните. Ако няма увеличаване или ако имуществото на даден съпруг е намаляло, тогава параграф 14 не се прилага и другата страна не може да предяви иск. С оглед на гореизложеното от съществено значение е доказването, че съпружеското имущество се е увеличила по време на брака на страните. Дали това ще се извърши чрез изготвяне на списък на имуществото или по друг начин, зависи от страните.
2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??
Както е посочено по-горе, параграф 13 от Закон 232/91 предвижда, че бракът не засяга имуществената независимост на съпрузите; всеки от съпрузите запазва и придобива своя собствен имот, дори и след сключване на брака. По този начин всеки един от съпрузите управлява своето собствено имущество.
2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?
Не.
2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?
По принцип всеки един от съпрузите е отговорен за своите задължения, освен ако не са приложими специални обстоятелства. Само имуществото на съответния съпруг може да бъде използвано за удовлетворяване иск на кредитор.
