2 Съществува ли правен режим на брачна собственост и ако е така, какво предвижда той?
2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?
Ако съпрузите не сключат брачен договор, приложимият за тях режим на съпружески имуществени отношения е този на законова имуществена общност. Съгласно този режим, цялото имущество, придобито по време на режима на имуществена общност от единия от съпрузите, е част от общата им собственост, както е предвидено в член 339 от Гражданския кодекс. Личната собственост на всеки от съпрузите, както е предвидено в член 340 от Гражданския кодекс, се състои от следното имущество: имущество, придобито чрез наследяване по закон, по завещание или дарение, освен ако завещателят или дарителят не е поставил изрично условие имуществото да бъде част от общата собственост;имущество за лично ползване на съпруга; имущество за упражняване на професията на съпруга; права интелектуална собственост върху творби на съпруг; имущество, придобито като награда или като възнаграждение, научни или литературен ръкописи, рисунки и художествени проекти, проекти на изобретения; застрахователни обезщетения и компенсации за причинени на съпруга материални или морални вреди, сумата на парите или ценност в замяна на лично имущество, както и имуществото, придобито в замяна на такова имущество, както и плодовете на лично имущество.
2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?
Ако не бъде съставен опис (виж 2.3.), се предполага, че движимото имущество е част от общата собственост до представяне на доказателства за противното. В съответствие с член 357, параграф 2 от Гражданския кодекс, се предполага, че съпрузите са имали еднакъв принос в придобиването на общата собственост и в изпълнението на общи задължения, докато не бъдат представени доказателства за противното.
2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?
В съответствие с член 343, параграф 3 от Гражданския кодекс, в рамките на общоустановения режим на имуществена общност съпрузите трябва да направят опис на движимите вещи, придобити преди брака, пред нотариус или при условията на частно подписване и този опис следва да бъде съставен преди сключването на брака. Също така, ако съпрузите изберат режим на имуществена разделност (виж 3.1.), опис на обхванатите от споразумението движимо имущество трябва да бъде съставен от нотариус.
2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??
По отношение на общото имущество, всеки от съпрузите има право да го използва и управлява и да придобива сам общо имущество, без съгласието на другия съпруг (чл. 345 от Гражданския кодекс). Правни сделки, свързани с отчуждаване и обременяване с тежести на общото имущество, могат да се сключват само със съгласието на двамата съпрузи. За общото движимо имущество обаче, чието отчуждаване не е предмет на каквито и да било свързани с публичност формалности, всеки от съпрузите може да се разпорежда сам с него (чл. 346 от Гражданския кодекс). В противен случай правна сделка, сключена без изричното съгласие на другия съпруг, може да бъде анулирана.
Правни сделки във връзка със семейното жилище, което е общо жилище на съпрузите или жилище на съпруга, където живеят децата, се уреждат от специален режим. Съпруг не може да се разпорежда самостоятелно с правата върху семейното жилище или да сключва актове, засягащи използването на такова жилище, дори ако е негов изключителен собственик. Въпреки това, ако другият съпруг откаже да даде съгласие без основателна причина, съд, който е компетентен по въпросите на семейството и настойничеството, може да разреши сключването на акта. Съпруг, който не даде съгласието си, може да поиска отмяна на акта, ако жилището е била регистрирано в имотния регистър като семейно. Отмяна може да бъде поискана дори и ако характерът на семейното жилище не е регистриран, но е бил известен на придобиващата трета страна по други причини. В противен случай, другият съпруг може да претендира само за вреди (чл. 322 от Гражданския кодекс).
2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?
Задълженията, поети от единия от съпрузите за покриване на обичайните разходи на семейството и разходи, възникващи във връзка с поддръжката, управлението и придобиването на общата собственост, са общи задължения на съпрузите, дори ако тези задължения са договорени само от единия от тях, и съпрузите отговарят за такива задължения с общото си имущество (чл. 351 от Гражданския кодекс).
2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?
Съпрузите отговарят с общото си имущество за общите задължения, възникнали, както е предвидено от член 351 от Гражданския кодекс. Ако обаче общото имущество не е достатъчно за покриване на общите задължения, съпрузите са солидарно отговорни с личното имущество и разплащащият се съпруг има право на регресен иск срещу другия и право на задържане, докато не бъде обезщетен (чл. 352 от Гражданския кодекс).
