1 Кой закон се прилага?

1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?

Съгласно юридическата практика, имуществените отношения между съпрузите в Дания се уреждат от законодателството на държавата на обичайно пребиваване на съпруга към момента на сключване на брака. Въпреки това се прилага правото на държавата на новото обичайно пребиваване на съпруга, ако съпругът промени своето постоянно пребиваване в непосредствена връзка с брака. Съгласно датското законодателство „обичайното пребиваване“ е местоположението, където дадено лице живее с намерението да остане; дадено лице запазва своето обичайно пребиваване дори ако живее в друга държава за известно време. Във връзка със северните държави (Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция) приложимото право за имуществените отношения на съпрузите се урежда от Северната конвенция относно браковете. Съгласно член 3 от Конвенцията, имуществените отношения между съпрузите, които са били граждани на договорна държава към момента на сключване на брака, ще бъдат уреждани от правото на договорната държава, в която съпрузите установят своето обичайно пребиваване след сключването на брака. Ако на по-късен етап двамата съпрузи се установят в друга договорна държава и живеят там поне две години, тогава се прилага правото на тази държава. Ако преди това съпрузите са имали там обичайно пребиваване по време на брака или и двамата са граждани на тази държава, тогава правото на тази държава се прилага от момента на установяване на съпрузите там. (Северна конвенция относно браковете, споразумение за изменение от 2006 г.)

1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?

Съгласно юридическата практика, съпрузите не могат да изберат приложимото право за своите имуществени отношения. Въпреки това съпрузи, за които е приложима Северната конвенция относно браковете, могат да се споразумеят, наред с всичко останало, правото на дадена договорна държава, в която някой от тях има обичайно пребиваване или на която един от съпрузите е гражданин към момента на сключване на договора, да бъде приложимо за техните имуществени отношения. Този избор ще бъде валиден по отношение на неговата форма, ако към момента на сключване той е удовлетворявал формалните изисквания по отношение на правото, което е било приложимо спрямо имуществените отношения на съпрузите по Конвенцията, или е удовлетворявал формалните изисквания по отношение на правото на договорната държава, на която двамата или един от съпрузите са/е бил/и граждани/н. Ако това право не съдържа формални изисквания за уговорки за избор на право, тогава валидността на подобно споразумение ще бъде отсъдена съгласно формалните изисквания за уговорки между съпрузи при имуществена разделност. Датското право не урежда формални изисквания за уговорките за избор на право. (Северна конвенция относно браковете, споразумение за изменение от 2006 г.)